За работата с Дъха
КАК И ЗАЩО ДЕЙСТВА ТОЗИ МЕТОД
1. Психоневрологично обяснение на процесите.
Респираторната (дихателната) система е единствената система в тялото, която може да работи както неволево така и волево ( методите използвани при БОВ - Биологична Обратна Връзка показват, че човек може да влияе съзнателно и на други органи и системи, но това се постига след определен период на обучение ). Всъщност, както никоя друга система в тялото тя разполага с две отделни системи от нервни и мускулни влакна, което позволява съзнателното и несъзнателното и активиране. В този смисъл тя се явява мост между съзнанието и подсъзнанието.
Респираторната система, от своя страна, както всички останали системи и органи в тялото ни е свързана с автономната нервна система (АНС). Тя пък е отговорна за регулацията на цялостната работа на тези органи и системи, за биохимичния баланс и въобще за цялостното функциониране на организма. АНС се дели на два дяла - симпатикова АНС и парасимпатикова АНС. Симпатиковия дял е активиращият дял, този който активира тялото при стресова ситуация, изискваща отговора „бягство или нападение". При тази реакция се повишават нивата на някои хормони и невротрансмитери, което от своя страна води до ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, повишаване на мускулния тонус, учестено и повърхностно дишане, обострено внимание и т.н. Това е нормален, инстиктивен отговор на тялото при застрашаваща ситуация. Всички органи и системи, които не са крайно необходими за оцеляването се свеждат в режим на минимална активност. От тази гледна точка е разбираемо твърдението на учените, че стреса е нещо полезно за нас, той ни активира, тогава когато това е необходимо. Вредното за психологическото и физиологичното ни здраве идва тогава, когато този стрес и тази реакция се превърнат в перманентно състояние на сиситемата психика - тяло, т.е. когато стресът се превърне в дистрес.
При животните такава опастност не съществува. Една антилопа например не развива язва на стомаха, затова защото е била преследвана от лъв. След стресиращото за нея преживяване заплашващо живота и тя разтоварва напрежението натрупано в организма, след което (обикновенно това разтоварване е съпроводено с конвулсивни движения на тялото, каквито понякога се наблюдават и по време на пневмокатарзис) тялото и преминава в нормален режим на работа. При нас хората обаче, като същества с по-усложнен психически апарат и с доста отдалечили се от истинската ни природа културални и социални закони, това разтоварване на системата не винаги се получава и ние продължаваме да живеем в този режим ( бягство или нападение ). Нещо повече при нас хората може да бъде предизвикан такъв отговор-реакция дори и при ситуации, които реално не заплашват физическата и психологическата ни цялост. Това зависи от индивидуалната интерпретация на всеки индивид за дадената ситуация ( никаква външна ситуация не прави дадено психическо състояние неизбежно ) и обикновенно реакцията е обусловена от несъзнавано детерминиран в миналото ни модел.
Свържете се с нас