• Начало
• Енергийна психология
• Методи на ЕП
  • AGER®
  • TBT®
  • REMAP®
  • SEB®
  • TAI®
  • ХЕП
  • AIT
  • EDxTM
  • PSYCH-K®
  • EFT
  • BSFF
  • TAT
  • WHEE
  • SDW
• Предстоящо обучение
• Обучители
• Фасилитатори
• Минали събития
• Партньори
• Контакти

REMAP®

✔ REMAP® И „ТРИТЕ МОЗЪКА“

Силната емоционална болка активира емоционалния мозък (лимбичната система) и бива регистрирана в хипокампуса, който служи като „библиотека“ за емоционално наситените спомени. На по-късен етап, тогава когато по някаква причина някое извънредно интензивно в емоционално отношение събитие, преживяно в миналото, което е било „складирано“ в хипокампуса, бъде повторно активирано, амигдалата („аларменият“ център на мозъка) подава сигнал за опасност и задейства симпатиковата част от вегетативната нервна система, така сякаш това събитие се случва в момента. Ако обаче тази „аларма“ бъде активирана прекалено интензивно, тогава рептилният мозък (който е свързан с оцеляването и с базовите ни инстинкти) предизвиква своего рода „късо съединение“, като по този начин временно прекъсва активирането на мозъчната кора (аналитичният мозък) с цел да бъдат спечелени така необходимите няколко ценни секунди, нужни за инстинктивната реакцията, при ситуация на заплаха, изискваща светкавични инстинктивни действия, които да осигурят оцеляването ни.

Същият този механизъм би могъл да ни е от голяма полза и за изцелителният процес, тъй като, тогава когато, при „събуждането“ на спомен за травматично преживяване,  емоционалният мозък бъде активиран, това всъщност ни осигурява и възможността да преработим „записите“ на тези спомени и да освободим емоционалният заряд от тях, който държи психиката и тялото в постоянно състояние на бягство или нападение, като по този начин те се превърщат единствено в преживян опит, от който да можем да се учим и не са вече спомени, които да ни държат „замръзнали“ в миналото, в онази травматична ситуация, която ги е породила.

Това освобождаване на емоционалния заряд обаче не може да се постигне само с думи, понеже емоционалният мозък (лимбичната система) е твърде примитивен в еволюционно отношение, за да може да бъде повлиян само с помощта на речта, тъй като речта е функция на по-късно възникналата в еволюционно отношение част от мозъка, а именно мозъчната кора (неокортекса), която е свързана с разсъждението, анализирането и с речта. Затова именно задачата на REMAP® е да ни предостави разнообразен набор от инструменти, техники и способи, с чиято помощ да стане възможно да набелязваме и да преработваме конкретно травматичните спомени, съхранени в лимбичната система, без дори да е необходимо да се говори за травматичното събитие. Речта е подходяща във фазата на създаването на рапорт с клиента или тогава, когато евентуално проблемът е с локализция преимуществено в кортекса, което, що се отнася до значимите психологически проблеми, е много рядко срещан случай.

Нещо повече, вербализацията на проблема, поне що се касае до работата с травмата (а според последните достижения на психологията, психотерапията и невронауките, почти всички психологически и емоционални проблеми могат да се съотнесат към наличието на травма на развитието или на шокова травма или комбинация от двете) може да се превърне в причината и всъщност често е основната причина за пълният провал на терапията, ако тези проблеми са „складирани“ в емоционалния мозък или в рептилният мозък, какъвто е случая що се отнася до повечето психологически страдания и психосоматични проблеми. Една от причините за това е, че защитният механизъм, в случай на силна и непоносима емоционална болка, се свежда, в по-малка или по-голяма степен, до реакция на избягване. Този защитен механизъм прави така, че травматичният спомен да бъде „раздробен“ на малки парченца и същият този механизъм държи тези малки парченца изолирани едно от друго. Също така, този защитен механизъм има способността да води до дисоцииране  на болезнените спомени и словото може също да бъде един от тези подсъзнателни механизми за дисоцииране и избягване, тъй като ние често прибягваме до вербализацията само с цел (съзнателно или подсъзнателно) да избягваме и да „заобикаляме“ преживяването на емоционалната болка и затова най-често не можем да се измъкнем от интензивна емоционална болка само с помощта на думите, но, за да „избягаме“ от тази болка, можем да се самозаблудим, че вече виждаме нещата от различна гледна точка.

Заради това трябва да бъдем много внимателни за това как използваме речта. При повечето видове психотерапии, клиентът (а най-често и терапевтът) подсъзнателно и инстинктивно избягва интензивните емоции и в допълнение, повечето психотерапевти практикуват само вербален тип терапии, които водят единствено до това, клиента, по време на терапията си, да остане единствено в сферата на кортекса, на максимално безопасно разстояние от онези части на мозъка, в които всъщност са „складирани“ най-болезнените спомени. В известен смисъл, по този начин, психотерапевтите стават несъзнателни съучастници на клиентите си, в опитите им да избегнат проблемите, които най-много се нуждаят от разрешаване.

REMAP® ни е от полза именно в тази посока – като ни служи като иновативен комплексен метод за десенситизиране и повторно преработване на информацията свързана с онова, което лежи във фундамента на преживяването ни на емоционална болка, а не за нейното избягване.