Интегрална психология

Дотук имаме само половината от историята на нашето изследване за нивата на развитие. След като Уилбър описва четирите духовни етапа, наречени още трансперсонални, той продължава с интегриране на пред-его и его етапите, с други думи пред-персоналния и персоналния етап на развитие, и получава цялостен модел на еволюцията на съзнанието. По този начин Уилбър надраства трансперсоналната психология и формира новата дисциплина „Интегрална Психология”. Цялостният модел на развитие започва с развитието в ранна възраст (У1-2) и развитието на детето (У3-4, между 6 и 12г.), минава през юношеството и зрялата възраст (У5-6) и продължава с горепосочените духовни етапи (У7-10). От ниво 1 до ниво 10 ние покриваме всички нива на развитие на човешкото съзнание, от раждането, през нормалната зряла възраст до святото пробуждане и просветление. Това е съществен скок в историята на психологията - имаме общовалидна за всички култури по целия свят цялостна карта на човешката психика - за първи път не само в историята на психологията и духовността, но и в историята на човечеството.

За психотерапевта познаването на тези нива е необходимост. Тъй като разполагаме с този цялостен модел, ние можем ясно да видим на кое ниво принадлежи дадено патологично състояние или духовно активно преживяване, както и какво лечение трябва да се приложи. Например граничното разстройство на личността принадлежи на У2 и трябва да се третира с психотерапии, насочени към балансиране на ниво У2, например Транзакционният Анализ. Това разстройство не трябва да се третира с методи, които принадлежат към по-високите нива като НЛП или когнитивно-поведенческа терапия. И абсолютно, в никакъв случай не трябва да се третира посредством биоенергетика или дзен медитация, защото проблема просто лежи в друг етап, различен от този, с който те се занимават. От друга страна, ако някой преживява духовна криза – смущения, подобни на психозата, предизвикани от внезапно духовно преживяване от ниво У7 до У10 – това не трябва да се третира с психоанализа, НЛП, гещалт и т.н., а с духовни практики от нива 7 – 10. Поради липсата на тази интегрална карта и съществуващия хаос в психо-духовната територия, психолозите често допускат грешка като се опитват да се справят с духовни въпроси чрез психотерапия. Друга разпространена грешка, която правят духовните наставници, например монасите в източните будистки манастири, е, че те не разпознават психопатологичните етапи (У1-5), просто защото нямат знания или карта за тях. Те карат хора в остри психотични или гранични състояния да медитират като средство за изцеление, а всъщност това задълбочава проблема. Тоест интегралната теория е важна не само за психолозите от запада, където да внесе духовност, но и за духовните учители от изтока, севера и юга, където да внесе западното психологическо знание. Имаме нужда да достигнем до една глобална психология, където всеки участник е информиран за парчетата от картата у другите и има цялостна картина.