• Начало
• Интегрален подход
• Интегрална психология
• Обучения
  • Интегрално консултиране
• Семинари
  • Работа със сянката
• Обучители
• Фасилитатори
• Календар на събитията
• Минали събития
• Партньори
• Контакти

Интегрален подход

Възходът на пост-модерната епоха: "искаме си духовността обратно!" - 1960-2000

Комбинирането на източното и западното познание е факт от шейсетте години в Америка и Западна Европа и от деветдесетте години в Централна и Източна Европа. Обикновено наричаме този културен феномен ню ейдж (нова епоха) или постмодерно духовно възраждане, което понякога се оказва повърхностно, а друг път освежаващо дълбоко. Типичната постмодерна позиция е да критикува тесния материален подход на съвременната наука и да отхвърля митологично-догматичните форми на старите религии. На хората им е омръзнало от догми и празни ритуали, както и от чисто научно теоритизиране. Те са жадни за дълбоки и лични преживявания, автентична духовност и по-дълбок смисъл в живота си. Хората разбраха, че духовността не е изключителна собственост на която и да е религия, а живее във всеки от нас, често осакатена, изцедена и дори отречена от институционализираните религии. В резултат на това, все повече хора днес търсят свободна и персонална връзка с дълбоката си душевност и трансцеденталното, и могат да преживеят такава в постмодерните психологически и духовни семинари и психотерапевтични сесии. Хората се обръщат към йога практики, будистка, даоистка  или суфи медитация, индиански и шамански учения, или модерни трансперсонални техники, и се опитват да намерят своя път сред този новопоявил се хаос на постмодерния психо-духовен пазар.

В старите времена сме се раждали в едно село или област. Имали сме една религия. Не сме чували за йога или шаманизъм, а ако сме чували, са ни казвали,че това е лошо и трябва да бъде избягвано или дори унищожено, иначе сме обречени да идем в ада. Духовността на съседните племена била осъждана. Наричаме това етноцентричен модел. Духовността и психологията са идвали до нас чрез една-единствена духовна система, обикновено религията, представлявана от църквата на селото. Било е лесно. След това през 20-ти век модерните времена са ни казали, че трябва да забравим за детинското вярване в трансцеденталното, че това е просто нелепа фантазия на човека, за да избегне страха от смъртта. През 1930г. Фройд смята,  че религията е само проекция на бащата в небесата над нас и подчинява себе си и психологията си на новопоявилата се научна гледна точка за света. "Не вярвайте в религиозните глупости" - това е най-модерния императив. Нашето усещане за Аз, нашите чувства са само фойерверки от неврони и резултати от био-химични процеси. Това е всичко, нека не се заблуждаваме. Съществуването ни приключва когато умрем, така че по-добре да се стремим към колкото можем повече удоволствия и материални придобивки преди края. Това е целта на живота ни, хора. От друга страна, добрата страна на модерните времена е, че се развива рационалното мислене и фокусирането към успеха. В резултат на това ние най-накрая имаме (почти) равен шанс за успех и добър живот, независимо от раса, пол, цвят и вяра. Разликите постепенно започват да се приемат в съвременното общество. Наричаме тази егалитарна позиция светоцентричен модел, голямата промяна от старото време към модерността на 20-ти век. След 1960 идва постмодерната епоха, в която се критикуват както старите религии, така и съвременната западна наука и отново се прокламира свободна духовност и освобождаване на съзнанието с обещание за настъпване на нова ера,  ерата на Водолея, в която ще се случи внезапна промяна около 2012 година. Девизът става "духовен, но не религиозен". Ню ейдж и трансперсоналната психология са деца на тази епоха.